Първото трудово кооперативно земеделско стопанство на територията на село Жиленци се изгражда през 1956-та година и е кръстено на името на Димитър Каляшки. Четири години по-късно стопанството се влива в редиците на ДЗС Кюстендил, а към кюстендилското АПК Осогово се включва през 1978-ма. Знае се още, че към 1947-ма година броят на водениците по поречието на реката е точно 47. Към 1953-та в селото функционират цех за безалкохолни напитки, пощенска станция и участък за лекари. По този начин местните жители разполагат с всички необходими неща за своето ежедневие. За период от шест години между 1974-80-та се издига сградата на новото училище, а паралелно с това върви процесът на прокарване на електричество и асфалтиране на улиците. Не бива да се забравя и газифицирането като важен елемент от подобряването на инфраструктурата наред с канализацията. Множеството на брой обществени и частни сгради допълват цялостния облик на селото, което бележи и прираст на населението.
Главна причина за повечето хора в Жиленци са хубавите природа и климат и най-вече близостта с областния град Кюстендил. В църковно – административно отношение селото се намира под опеката на Софийската епархия, а местното население основно изповядва източното православие. Кметската сграда и тази на читалището се явяват две от главните обществени сгради с голяма важност за местните жители, а освен това и библиотеката. Тя се намира в читалището, към което функционира и фолклорен състав. През 1893-та година се изгражда православният храм Св. Никола – и днес той си остава еталон за населението. Едноапсидната трикорабна базилика на храма е построена основно от материала камък, а три слепи купола се намират непосредствено над средния кораб. Над покрива има още един купол и това дава ясна представа за външния вид на храма. Дъсчената направа без резба е основното, което отличава иконостасът на църквата, като преобладават орнаментите с растителен оттенък. Петър Дамянов работи по стените на църквата, а изписването е на майстор от село, което днес се намира в пределите на Северна Македония. Две къщи музеи влизат в списъка на историческите забележителности – тези на партизаните Сашо Клечков и Димитър Каляшки. И двамата са местни кадри от селото.
Началото на деветия месец от годината е посветен на родова среща събор в Жиленци, по време на която идват хора от селото. Предполага се, че голяма част от тях са израснали и учили тук и поддържат жива родовата традиция и почитането към фамилните корени. В двора на църквата през годината се правят общо три курбана за здраве, като и трите празника са познати в православния календар. Съответно те се провеждат на 6-ти декември – Никулден, на Голяма Богородица и на Архангел Михаил. Този празник по традиция се отбелязва през ноември. Няколко са личностите, родени тук, и с най-голяма популярност е партизанинът Куляшки. Олга Борисова и Атанас Големинов също записват имената си като хора, прочули селото в национален мащаб. Големинов е опълченец и почетен гражданин на Габрово и Кюстендил през 1923-та и 1928-ма година. Борисова е солистка на ансамбъла за народни песни и танци на Българското радио и телевизия и пее в Мистерията на българските гласове.
